София, 26 октомври 2023 г. – Дълбоко в сенчестите гори на Стара планина, Родопите или Странджа, под повърхността на почвата, се крие едно от най-ценните природни съкровища на България – дивият трюфел. Ароматът му кара гурмани по целия свят да плащат астрономически суми. Но този „черен диамант" стана и причина за нарастващо напрежение между искащите да печелят от него и властите, ангажирани с опазването му. В отговор, държавата затяга контрола, като уреждането на разрешително за събиране на трюфели се превърна във важна и строго регламентирана стъпка за всеки, който иска да се занимава с това.

От Практика към Закон: Регулацията на „черното злато"

Дълги години събирането на трюфели в България съществуваше в сивата зона – практикувано предимно локално, често стихийно и без ясен правен статус. Нарастващият международен интерес, свързан с потенциалните печалби, обаче доведе до експлозивно увеличение на активността, често незаконна и разрушителна за екосистемите. Бракониерите, въоржени с лопати и понякога дори с тежки машини, унищожаваха горски насаждения в търсене на бърза печалба, застрашавайки не само трюфелите, но и цялата хабітатна среда.

Повратната точка дойде с приемането на Закона за горите (ЗГ) и свързаните с него подзаконови актове. Чл. 36а от Закона за горите изрично урежда дейността по търсене и събиране на диворастящи гъби, включително трюфелите. Съгласно този закон, трюфелите са обявени за специално защитен горски продукт. Това означава, че техният сбор не е свободен. За да може физическо или юридическо лице да се занимава със събиране на трюфели, е задължително да притежава специално разрешително, издадено от държавната агенция „Горите" или от съответните окръжни лесничейства.

Процедурата: Пътят към Разрешителното

Получаването на разрешително за трюфели не е формалност, а строг процес, целящ да гарантира отговорно и устойчиво управление на ресурса.

1. Подаване на Заявление: Кандидатът трябва да подаде писмено заявление до съответното окръжно лесничейство или Агенция „Горите". В заявлението се посочват личните данни на кандидата (или данните на фирмата), районът (горите), в които се планира събирането, и периодът, за който се иска разрешението (обикновено един сезон).
   
2. Декларация за Обучение: Ключово изискване е кандидатът да декларира, че е преминал специфично обучение за устойчиво събиране на трюфели. Това обучение, често организирано от Агенция „Горите" или сертифицирани треньори, включва:
   

Идентификация на видовете трюфели (фокус върху българските видове, като Tuber aestivum – летен трюфел).

Техники за търсене с помощта на обучени кучета (използването на свине е забранено в повечето страни, включително и в България, поради разрушителния им метод на копане).
Устойчиви практики на събиране: забрана за използване на лопати или други инструменти, които разкриват цялата трюфелна гнездова структура (глеба) и я повреждат непоправимо. Разрешено е само внимателно изваждане на отделните трюфели, оставяйки глебата невредима за бъдещо плододаване.
Познаване на природозащитните и горско-стопанските изисквания.
Правни аспекти – закони, забрани, санкции.
Сертификат за Кучето: Ако се използва куче за търсене, то също трябва да има сертификат за обучение, издаден от акредитирана организация, доказващ, че е обучено правилно да локализира трюфелите без да уврежда глебата.
Плащане на Такса: За издаване на разрешението се заплаща държавна такса, чийто размер се определя в Тарифата за таксите в системата на Министерство на земеделието и храните.
Издаване на Разрешително: След преглед на документите и проверка на съответствието с изискванията, Агенция „Горите" или лесничейството издава разрешително. То съдържа:
Име на притежателя.

Уникален номер.
Конкретната гора/територия, където е разрешен съборът.
Срок на валидност (обикновено за конкретния трюфелен сезон).
Условия за събиране (използване само на обучени кучети, забрана за лопати и пр.).
Квота (ако е определена за района/сезона).

Квоти и Ограничения: Защита на Ресурса

За да се предотврати прекомерната експлоатация и да се гарантира дългосрочната устойчивост на трюфелните популации, властите могат да въвеждат квоти за събирането в определени региони или за целия сезон. Тези квоти се определят на база научни проучвания и оценки на състоянието на трюфелните находища, извършвани от специалисти от Института по гъбите при БАН или Агенция „Горите". Квотата може да бъде индивидуална за разрешителното или обща за даден район. Например, за сезон 2023 г. общата квота за летен трюфел в Родопите може да е определена на 50 кг. Нарушаването на квотите е сериозно нарушение.

Контрол и Санкции: Борба с Бракониерите

Инспектори на Агенция „Горите", съвместно с екологичната полиция и КОС, провеждат редовни проверки в горите, особено през пиковите сезони за събиране (пролет и есен). Техните правомощия включват:

Изискване за представяне на разрешително: Всеки, засечен да събира трюфели, е длъжен незабавно да представи валидно разрешително.
Проверка на оборудването: Забранено е използването на лопати, грапави инструменти или тежка техника. Разрешени са само малки ножчета или ръчно изваждане след локализиране от кучето. Проверява се и сертификатът за обучение на кучето.
Контрол на количеството: Проверява се дали събраното количество не надвишава определената квота (ако има такава) или общите допустими норми.
Изземване: Незаконно събрани трюфели, както и инструменти, използвани за бракониерство (лопати, мотокари и др.), подлежат на незабавно изземване.
Глоби и Наказателна Отговорност: Нарушенията носят тежки санкции:
Административни глоби: Могат да достигнат до десетки хиляди левове за физически лица и до стотици хиляди за юридически лица, особено при сериозни щети по гората или търговия с голямо количество незаконно събрани трюфели Северна България.
Наказателна отговорност: В особено тежки случаи (организирана престъпност, тежки екологични щети) може да се повдигне и наказателно дело.
Конфискация на транспортни средства: В случаи на системно бракониерство с използване на автомобили, те също могат да бъдат конфискувани.

Икономически Потенциал и Предизвикателства

Легалното и устойчиво събиране на трюфели предлага значителен икономически потенциал за България, особено в селските и планински райони:

Високи Цени: Качествените български трюфели се търсят на международните пазари. Цената варира в зависимост от вида и качеството, но може да достига до 1500-2000 евро за килограм за черен летен трюфел и много повече за по-редки видове.
Създаване на Работни Места: Развитието на легалната верига – от обучени събирачи с кучета, през кооперативи за събиране и първична обработка, до специализирани търговци и ресторанти – може да създаде стабилни работни места.
Селски Туризъм: Трюфелното търсене с кучета става все по-популярна туристическа атракция, която може да допълни доходите на местните общности.

Опасностите: Бракониерството и Унищожението на Глебате

Въпреки строгите правила, бракониерството остава основен проблем. Мотивирани от бързата печалба и липсата на достатъчен контрол в някои отдалечени райони, бракониерите продължават да нанасят огромни щети:

Унищожаване на Глебата: Използването на лопати и начинът на копане при бракониерството унищожава трюфелната глеба (мицел). Това е фатално, тъй като трюфелът е плодовото тяло на гъбата, докато мицелът е самата гъба, живуща под земята в симбиоза с дърветата. Унищожената глеба означава, че на това място повече няма да растат трюфели.
Увреждане на Кореновата Система: Грубото копане уврежда корените на дърветата-гостоприемници (дъб, цер и др.), от които зависи трюфелът.
Подкопаване на Легалния Пазар: Незаконно събраните трюфели, продавани на „сиво", подбиват цените и подкопават усилията на законните събирачи и търговци.
Риск за Репутацията: Бракониерските практики нанасят сериозен урон на международната репутация на българските трюфели.

Перспективи: Устойчивост или Краткосрочна Печалба?

Бъдещето на трюфела в България зависи критично от ефикасността на системата за разрешителни и контрол. Учени като д-р Петър Илиев от Института по гъбите подчертават: „Трюфелите са ценен, но уязвим ресурс. Разрешителната система и обучението са фундаментът за устойчивост. Без тях, и без решителна борба с бракониерството, българските трюфели ще изчезнат за поколения, заедно с икономическия потенциал, който носят."

Специалистите настояват за:
Усилване на Контрола: По-чести и ефикасни патрулирания в ключови райони, особено през нощта и през уикендите.
Технологичен Мониторинг: Въвеждане на GPS проследяване на разрешените събирачи (по избор) и използване на дронове за наблюдение на труднодостъпни зони.
Строги Наказания: Безкомпромисно прилагане на максималните глоби и конфискации, за да се превърне бракониерството в нерентабилно.
Подкрепа за Легалните Събирачи: Създаване на кооперативи, насърчаване на директните връзки с купувачи, сертифициране на продукта за по-добър достъп до пазарите.

• Продължаване на Научните Изследвания: Регулярна оценка на състоянието на популациите за обосновано определяне на квоти.
  
  

Заключение

Разрешителното за събиране на трюфели в България е много повече от просто бюрократична формалност. То е инструмент, чиято цел е да балансира между икономическия приход от „черното злато" и неговата оцеляване в българските гори. Това е битка за устойчивост срещу алчността, за бъдещето срещу краткосрочната печалба. Успехът ѝ ще определи дали българските трюфели ще останат природно богатство за поколенията напред или ще се превърнат само в спомен за аромат, изчезнал заради необузданото човешко желание. Ефективният контрол, строгото спазване на правилата от легалните събирачи и безмилостната борба с бракониерството са единственият път напред, ако искаме тази златна лихва да продължи да расте под шума на нашите вековни гори.